Илкова Театър - театър, шоу, рождени дни, театрална школа

Шестте пингвинчета

По едноименната приказка на Борис Априлов
Атрактивно за деца от 3 до 12г. Желателно е по-малките да сядат по-назад. за да не се уплашат от огромните кукли на параваните, както и от звука от микрофоните. Подходящ най-вече за училища.Времетраене – 50 мин. Спектакълът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерство на културата.


Сценарий и режисура: Венцислав Асенов
Сценография и кукли: Емелияна Тотева
Музика: Павел Васев
Разказват: Наталия Лечева и Катерина Илкова

Накратко

“Големите само ни плашат със свирепата бяла мечка. Каква пък ще е тази мечка? Никъде не сме я виждали. С какво се занимава? Едва ли е чак толкова страшна! Я да я намерим и да проверим!” И те тръгнаха! И какво стана? Можете сами да разберете от нашето представление, пълно с приключения и смешни недоразумения.

подробна информация

Заглавието е познато. Провокирани от едноименната приказка на Борис Априлов, създателите на спектакъла не използват оригиналната пиеса, а създават нова трактовка със съвременно звучене. Днешните деца са по-агресивни, по-можещи, по-знаещи. Но често, за да си спечелим тяхното доверие или да ги спрем като се опитваме да ги предпазим от опасностите на живота, ние, възрастните прибягваме до различни похвати. Или ги заплашваме, или им угаждаме, или се забавляваме от тяхната наивност, или просто сме вглъбени прекалено в собствените си проблеми. А дали разбираме същността на тяхното поведение. Не трябва да забравяме, че те са и прекалено любознателни и жадуват час по-скоро да се сблъскат с живота. И ако ние, с цялата си ангажираност не им помогнем, тогава те сами тръгват да търсят отговорите... Да това е приключенско, но дали винаги е безопасно?!
Пред погледа ни се отваря завеса-параван и виждаме безбрежни морета и кораб с платна. Чуваме и песента на капитана, който е пребродил всички морета надлъж и нашир и е виждал какви ли не неща. Но ето, че го чака изненада. – той среща пингвини в Северния океан. Така започва същинския разказ. След като многократно са плашени със Свирепата бяла мечка, пингвинчетата решават най накрая да проверят колко е свирепа в действителност тази мечка. По пътя си срещат различни животни, които с отношението си към проблема им само разпалват повече любопитството им. Дори забавлявайки се от нелепата ситуация, че пингвини търсят Бялата мечка, която с удоволствие би ги схрускала за закуска, те ги завеждат от Южния полюс, където всъщност няма бели мечки, на Северния. По време на разказа, платната на кораба и други елементи от декора се променят и създават различните пейзажи от това невероятно пътешествие. Как свършва цялата тази забавна, но и малко страшна история, може би се досещате от това, че все пак пингвинчетата сами я разказват на капитана. Поуката е налице, а и децата научават някои географски понятия и факти.

Премиера - 18. Октомври. 2004г. в Кино Арена Запад
Спектакълът е участвал в следните международни прегледи и фестивали:
2007 “Двама са малко-трима са много” - Пловдив,България
2009 "Слънчоглед" - Благоевград 2009 г., България. Наградата за АКТЬОРСКО МАЙСТОРСТВО на актрисите Катерина Илкова и Наталия Лечева

На площ от 4,5 м. ширина и 3,5 м. дълбочина се строи конструкция с височина 2,3 м., наподобяваща сценична кутия. В нея са разположени паравани на различни нива.

Защо мишките не могат да четат

По идея на френската куклена актриса Жули Дорди
Подходящ за деца над 4г. Атрактивен за деца до 10г.Времетраене – 45 мин.
Режисьор: проф. Атанас Илков
Сценограф: Станка Велинова
Разказва: Наталия Лечева

Накратко
Пиленцето, Зайчето и Мишлето са първокласници. Но различната нагласа,с която тръгват на училище създават различни недоразумения и перипетии. Но за огромното желание няма невъзможни неща. Всичко завършва благополучно.

Подробна информация
Идеята за приказката е на френската актриса Жули Дорди. Режисьорът Атанас Илков я разработва и написва драматургията на спектакъла “Защо мишките не могат да четат”. Историята е простичка: три дечица - Пиленцето, Зайчето и Мишлето са първокласници. Но още първия ден те тръгват към училището с различно настроение. Пиленцето едва дочаква изгрева на слънцето, защото съзнава, че в училище ще научи какви ли не интересни неща. Зайчето иска да се похвали какъв силен и смел спортист е. Единствено Мишлето не желае да ходи на училище. Когато стигат до реката, Пиленцето и Зайчето търсят как да я преминат. За Мишлето това препятствие става оправдание да не иде на училище. То прави всичко възможно да не премине реката като по този начин възпрепятства и приятелите си, които всячески се опитват да му помогнат. Дори нещо повече - те пострадват и от солидарност към приятелчето си също се връщат в къщи. Три поредни дни тръгват към училище и трите пъти се връщат, заради капризите на Мишлето. В процеса на приказката се подразбира, че огромна роля за случилото се има отношението на родителите, към предстоящото събитие, а именно - тръгването на училище. Не маловажна е и съпричастността на обществото представено в приказката от учителката и крокодила. Учителката, която с интересните си уроци по четене, пеене и математика, създава желание у учениците си, в случая публиката, към учение. И крокодила, който е доброжелателен към децата, но абсолютно незаинтересован от проблемите и желанията им.

За съжаление тази приказка е изключително актуална днес, когато се води усилен дебат в обществото относно образованието. Всичко това действа доста обезсърчаващо върху най-малките. Бихме искали чрез тази приказка да влеем оптимизъм и да създадем интерес към училището у малките ученици. Да наблегнем на ползата от учението.
Представлението създава училищна атмосфера. И тук имаме черна дъска и училищна катедра, върху която се разиграва и приказката. Разказвачът е всъщност учителката, която провежда часовете си с забавни уроци по четене, пеене и математика с учениците си и публиката. В междучасията тя разказва поучителната история, която се е случила с учениците й от горското училище. След наситеното с изненадващи декори, напрегнати приключения и забавни уроци спектакъл, остава поуката,че училището е удивително интересно място, което отваря вратите ни към света. Но за да бъде създаден интерес към това място, за да имат желание децата ни за учение и с да го посещават, ние възрастните имаме не маловажна и отговорна роля.

Избраната форма е театър на маса. Разположен е на  площ от 4 м. ширина и 2,50 м. дълбочина. Строеж – 35  мин. Демонтаж – 35 мин.

Премиерата за гр. София е на 17. септември .2003г. в кино “Арена - Запад”
Спектакълът е участвал в редица международни прегледи и фестивали.
1999 Бурса,Турция,”Защо мишката не се научи да чете” и ”Вълнена приказка”. Награда на колегите.
2009 „Театрални празници – Хасково’09”, България

Снежната улица

За деца над 4 г. Атрактивно и за деца до 12 г. Времетраене – 45 мин.

Сценарий и режисура: Аксиния Боснева
Сценография и музикална среда: Катерина Илкова
Участват: Аксиния Боснева и Катерина Илкова

накратко
Толкова е приятно когато е навалял сняг. Особено за двамата снежни човеци, които са намерили нещо и сега се търсят между преспите, за да го споделят. Какво ли е то? Докато се радват искрено на срещата си, разбират, че и двамата са намерили улица. От тук започва конфликтът. Но приятелите са нещо ценно и не бива да се губят.

подробно
Двамат снежни човеци се търсят за да споделят един с друг нещо важно. Но все не могат да се открият между преспите. Добре, че децата от публиката им помагат. Когато най-сетне се откриват, се оказва, че са намерили едо и съшо нещо – улица. Но тук възниква спорът чия е улицата. Докато единия снежен човек категорично заявява , че е негова и иска да изгони прияте ля си на всяка цена, втория снежен човек намира радост във всяко ново препятствие и го обръша в игра. Той настоява , че приятелите трябва да са заедно и да си играят заедно. Конфликтът ескалира до там, че първия снежен човек откъсва носа на своя приятел. Втория не може да понесе тази грубост и се разтопява. Това е моментът на прелома. Първия снежен човек не вярва, че приятеля му се е разтопил и продължава грубо да се отнася с него, за да го изправи и изгони, но разтопяването се оказва истинско, и грубия снежко осъзнава грепката си и толкова съжалява, че започва и той да се разтопява. Тогава се пявява едно кученце, което търси помощ. Разтопяването спита и грубия снежко започва да помага на кученцето, но по неговия си груб начин. Разтопилия се снежко разбира, че и така няма да промени приятеля си и се показва, за да му даде урок. Двамата, обединени от каузата да спасят кученцето разчистват снега. Тогава грубия снежко осъзнава какво е направил приятеля му за него и решава да му се отблагодари и да му подари улицата. Но втория снежко не може да приеме такъв голям подарък и също се отказва от улицата. Отново възниква спор и се налага намесата на децата. Така двамата разбират, че улицата е на всички и всички могат да си играят заедно на нея. Спектакълът завършва с весела игра между двамата приятели.

Премиера 20.декември.1994г. - София

Действието се развива на площ от 3,5 м. ширина и 3 м. дълбочина  и 2,3 м. височина. Строи се заден висок параван, около който се развива действието. Строеж – 45  мин. Демонтаж – 45 мин. Препоръчително е малките деца да седят по-назад, защото актьорите са облечени в големи костюми и са с маски.

НАШАТА УЛИЦА

За деца над 4 г. Атрактивно и за деца до 12 г. Времетраене – 45 мин.
Спектакълът е с екологична тематика и се играе в рамките на проект АЛВИ
АЛВИ е

Сценарий и режисура: Аксиния Боснева
Сценография и музикална среда: Катерина Илкова
Участват: Аксиния Боснева и Катерина Илкова

накратко
Толкова е приятно когато е навалял сняг. Особено за двамата снежни човеци, които са намерили нещо и сега се търсят между преспите, за да го споделят. Какво ли е то? Докато се радват искрено на срещата си, разбират, че и двамата са намерили улица. От тук започва конфликтът. Но приятелите са нещо ценно и не бива да се губят.

подробно
Двамат снежни човеци се търсят за да споделят един с друг нещо важно. Но все не могат да се открият между преспите. Добре, че децата от публиката им помагат. Когато най-сетне се откриват, се оказва, че са намерили едо и съшо нещо – улица. Но тук възниква спорът чия е улицата. Докато единия снежен човек категорично заявява , че е негова и иска да изгони прияте ля си на всяка цена, втория снежен човек намира радост във всяко ново препятствие и го обръша в игра. Той настоява , че приятелите трябва да са заедно и да си играят заедно. Конфликтът ескалира до там, че първия снежен човек откъсва носа на своя приятел. Втория не може да понесе тази грубост и се разтопява. Това е моментът на прелома. Първия снежен човек не вярва, че приятеля му се е разтопил и продължава грубо да се отнася с него, за да го изправи и изгони, но разтопяването се оказва истинско, и грубия снежко осъзнава грепката си и толкова съжалява, че започва и той да се разтопява. Тогава се пявява едно кученце, което търси помощ. Разтопяването спита и грубия снежко започва да помага на кученцето, но по неговия си груб начин. Разтопилия се снежко разбира, че и така няма да промени приятеля си и се показва, за да му даде урок. Двамата, обединени от каузата да спасят кученцето разчистват снега. Тогава грубия снежко осъзнава какво е направил приятеля му за него и решава да му се отблагодари и да му подари улицата. Но втория снежко не може да приеме такъв голям подарък и също се отказва от улицата. Отново възниква спор и се налага намесата на децата. Така двамата разбират, че улицата е на всички и всички могат да си играят заедно на нея. Спектакълът завършва с весела игра между двамата приятели.

Премиера 20.декември.1994г. - София

Действието се развива на площ от 3,5 м. ширина и 3 м. дълбочина  и 2,3 м. височина. Строи се заден висок параван, около който се развива действието. Строеж – 45  мин. Демонтаж – 45 мин. Препоръчително е малките деца да седят по-назад, защото актьорите са облечени в големи костюми и са с маски.

Приказка от прежда

От Стефка Йорданова

За деца над 4г. Подходящ за всяка възраст. Времетраене – 45 мин.

Авторски спектакъл на Катерина Илкова с импровизирани кукли

накратко
Плетачката ни е донесла в кошничките си кълбета, чилета от прежда, игли и други любопитни неща, с помощта на които ще ни разкаже приказка. В едно далечно, необикновено, плетено кралство живее любопитна принцеса. Но ето че в ръцете й попадат ужасни вълшебни хапчета, скрити от векове на най-тъмното място на тавана. Добре че се намесва стражът. Всичко завършва благополучно.

подробно
Плетачката ни е донесла в кошничките си кълбета, чилета от прежда, игли и други любопитни неща, с помощта на които ще ни разкаже приказката за принцеса Павлушка. В едно далечно кралство от прежда, Кралят и Кралицата много обичат да спят и сънуват. От техните сънища ще разберем какво най-много обичат да правят. Но така оставят малката принцеса сама. Тогава тя решава да си играе с непозволени неща. Пуска чешмата и пред погледа ни се развихря същинско преждено наводнение. Кралството е в опасност. То е спасено от винаги будния страж. Павлушка получава наказание – тя е заключена на “страшния таван”. В началото тя се уплашва. Но както във всяко дете и у Павлушка надделява любопитството и играта продължава. Но този път тя попада на ужасните вълшебни хапчета, скрити от векове на най-тъмното място на тавана. Тя изпива първото, мислейки го за бонбон, без да се съобразява с предупрежденията на разказвачката и от тук започват бедите, които следват. Крехката принцеса се превръща в огромна дебелана, после придобива дълъг врат, като жираф, после пораства по-висока и от кулата на двореца и накрая самата тя се смалява дотолкова, че е по-малка и от хапчетата. С това шансът й да се оправи изчезва. И отново се налага да се намеси будния страж, който вдига тревога и я завежда в болницата, където се грижат дълго, дълго за нея, докато се оправи. Следва и финална песен-поука.
Премиера септември 1989г. ЦДГ Симеоново.
Избраната форма е театър на маса. Действието се развива на площ от 2,5 м. Ширина, 2,5 м. дълбочина  и 2,2 м. височина. Строеж – 20  мин. Демонтаж – 20 мин.

Спектакълът е участвал в редица международни прегледи и фестивали.
1990 “Театър на един актьор” - Несебър, България, Награда на публиката.
1990 “Двама са малко-трима са много” - Пловдив,България
1991 „Международен куклен фестивал” - Шарлевил-Мезиер, Франция
2001 „11-ти Колибри фестивал” - Будапеща, Унгария
2002 Загреб, Хърватска
2002 Първи “Панаир на куклите” - София, СКТ
2005 „12-ти международен фестивал на театрите за деца” – Суботица, Сърбия
2007 „Театрални празници – Хасково’07”, България
2008 „4-ти международен фестивал на камерните куклени театри” –Лобня, Русия с “Приказка от прежда”, популяризирана от организаторите на фестивала като „Старая сказка”.
2008 „5-ти международен фестивална камерните куклени театри ‘Московские каникули’”- Москва, Русия, Наградата „КукКолег” – „ Дървен Лешникотрошач”.
2008 ІV Международен фестивал на куклените театри "ОРЕНБУРГСКИЙ АРБУЗНИК" – 2008
2013 – Трети международен фестивал на куклените театри „Асаламалейкум” гр. Актобе, Казахстан
2013 – Първи международен фестивал на театрите за зрители с особени потребности „Да бъдем еднакви не е задължително” гр. Чебоксари, Чувашка република, Русия.